Ние няма да се променим до 2060 година, ще си останем същите идиоти, които искат да имат всичко и гледат само на тях да им е добре. Може би вече напълно ще забравим какво е да си човек, какво е да обичаш, да плачеш, да се радваш и да се смееш. Защото ние сме „най-великите“ и трябва да сме над всичко. Не, такава промяна няма да има – ще има просто „край“. Не такъв, какъвто е представен по филмите, в библията и т.н. - а край на истинския човек. Защото той ще „умре“, ще се загуби из машини и боклуци, но вече ще е късно и грешката няма да бъде поправена… Ако днес не се погрижим за утре, след 50 години това утре ще е различно – неприветливо и тъмно. Но вече ще е късно… прекалено късно.

Нашите фантазии ще спасят ли света или ще го погубят?

Какво мислите по този въпрос? Към какво се стремим – към по-добро бъдеще или мислим само за себе си, как да направим далавера и как да имаме изгода от вършената работа? Някои излизат по медиите и казват ,че са патриоти, че вършат добро за страната ни. Нима открадването на милиони и правенето на далавери на гърба на бедните е патриотизъм,  много се съмнявам. Никой не прави добро за обществото. Това не е чак толкова фатално , фаталното е ,че който иска да прави добро за обществото го наричат „луд и ненормален“. Как ще вървим към по-добро като мислим така? Първо трябва да се променим ние, за да тръгнат нещата към по-добро.

***

На 10-и декември 2060 година беше отбелязан един щастлив юбилей. Тогава преди 50 години световните лидери, събрани в мексиканския град Канкун, подписаха „Глобален договор за спасяване на планетата“ – документ, в който всяка държава си постави обвързващи цели за борба с климатичните промени. Как след провала в Копенхаген преди година в Канкун се стигна до такъв пробив? Някои се шегуваха, че най-вероятно жаркото мексиканско слънце просто е бил по-добрият декор за преговори за глобалното затопляне от студения Копенхаген. Каквато и да е била причината обаче, важното е, че в Канкун преди половин век световните лидери успяха да се обединят пред общите предизвикателства. На конференцията бяха договорени амбициозни, но постижими цели за намаляване на емисиите на парниковите газове, беше изготвен нов механизъм за глобална търговия с тези емисии, беше създаден фонд за подпомагане на засегнатите от промените държави. Днес, петдесет години по-късно, песимистичните сценарии за последствията от глобалното затопляне са избегнати, а климатичните промени вече не представляват проблем, а възможност, която роди много нови еко-индустрии, разкри милиони работни места и оцвети световната икономика в зелено.
Земята, макар и с няколко градуса по-топла, все още беше едно нелошо място за живеене.

Той ще може да вижда директно резултатите от търсенето на виртуалния екран, проектиран в ириса на окото му.  Нещо като функционалност за „усилена реалност“.

Спорът с него ще е невъзможен. Той просто ще провери в Гугъл веднага и обори аргумента.  В същото време той няма да се опитва да помни нищо, освен ключови думи или значения, които могат да се дефинират от такива думи, за да му помогнат да търси по-добре.

Той определено ще има инсталирана най-новата платформа, наречена Google Life Analytics, която ще му помага да оптимизира живота си и своята ефективност.   Тази платформа ще има нещо като GPS връзка, както и ще е свързана към биометричен хардуеър и тялото, измервайки къде ходи, колко бързо се движи, пулс, кръвно, и т.н. . Системата ще бъда също свързана към календара със срещите на Гугълмен с конкретни хора с Facebook/Linkedin профили и неговата платежна информация от кредитни карти , електрони или мобилни разплащания.. Тази платформа ще му помага да взима правилните решения в живота в области като фитнес, бизнес, харчене, връзки,, забавления и др.

Той ще живее в къща, изградена на принципа на zero-net house – т.е. такава, която произвежда толкова енергия, колкото консумира.  В къщата си ще има ултрабърз безплатен интернет спонсориран от …естествено Гугъл.  Единствената уловка в офертата ще бъде, че когато затвори очи преди лягане, трябва да изгледа 2-3 реклами Google Ads, долу вдясно на своя виртуален екран, проектиран директно в мозъка му…

Добре. Искаш достъп, получаваш и едната стена се слива с техния хол. Ето: те гледат телевизия (на тяхната си стена; телевизията също е част от вашата стая, вие сте част от всеки филм и репортаж), обръщат се към теб, говорите, ядете, пиете – все едно сте в една стая. Училищата ще бъдат същото интерактивно нещо. Ето: оттатък е ученикът Тошко, по програма имат математика, Тошко включва стената и много други тошковци – от класа му – пускат стените си, а там виждат едно – г-жа Еди Кояси-Иванова, преподавателката им по математика (или дори неин вечен запис, клип с поредния урок), стои в дома си, пред учебната дъска, и им провежда урок. После десет минути междучасие – и екранът се сменя: децата си избират кой с кого от класа да се вижда, може и с повече, екранът позволява да вмести в себе си много екрани. Или друго. Искаш слънце? Готово. Избираш от коя точка на планетата да го пуснеш и го пускаш в стаята си, през екрана. Е, вярно. Ще липсват основни природни закономерности. Екранът не излъчва топлината на слънцето – заменя го климатикът в стаята. Вярно. Дарвин ще тържествува, защото като липсват или са намалени до минимум преките контакти, поколенията ще се изграждат без стимула, великия стимул на конкуренцията. Ще растат под напора на контрола: родителите винаги ще могат да наблюдават децата си (и от това ще се появи своеобразен ангажимент на спокойствието), властите винаги ще могат да се намесят в живота на подопечните си (приучавайки или отучвайки ги от едно или друго). Чакайте… Още не е ли рано за този въпрос? Добре, задайте го, нека прозвучи от вашата уста.

– Какъв е смисълът на всичко това? – казвате вие.

Има ли смисъл във всичко това, питате? Естествено, че ще има. Човекът е такова същество, че може да съществува в паралелни реалности. Този свят, който описвам сега, няма да пречи на онзи, който съществува навън сега. Хората ще се срещат, природата ще си тече, но това ще бъдат други хора, с оформени съзнания по друга матрица, която няма да прави задължителен физическия контакт, ще може да го замества пълноценно (!?) с интерактивния. Аз не знам какви ще бъдат онези хора. Но със сигурност Дарвин ще бъде заменен от някой Ню Дарвин, който ще формулира принципа на този вид съществуване. (Може би принципът на конкуренцията ще съжителства или ще се заменя от принципа на конференцията?) Защото нека не забравяме: Дарвин формулира теорията си, наблюдавайки цялата гама на живата природа, за да я предложи и по отношение на човека. Обаче човекът е доказал, че освен млекопитаещо, тоест вид бозайник, е и виртуален, тоест може да гради паралелна реалност – и физическа, и метафизическа. Човекът е за нашата планета единствената жива твар, която може кардинално да влияе на живота в нея, да видоизменя, да руши естеството и все заради творческата стръв, заложена във и заради интелекта му.

И наистина. Човекът е крехък. Едно прекъсване на тока го изтръгва от новата му виртуалност. Той е зависим от произведенията си и горивото им. Човекът е косъм – в косата, сред другите косми, е голяма прическа (сила), но изтръгнат от скалпа, е беззащитен. И когато някой ден скалпът оплешивее… Недай боже.

Аз виждам земята много „изчистена“ и готова да навлезе в сериозен нов етап на човешката еволюция.
Виждам усмихнати хора да се разхождат по зелени поляни; виждам племенни общности и засадени растителни култури, домашни животни, хора, които месят хляб; хора, които извършват определени дейности – има много движение; коне помагат за придвижването. Има и хора, които си ходят сами и пеш, но те също са усмихнати и където и да пристигнат са добре дошли.
Разбира се, начинът им на живот е осъзнат личен избор. Хората живеят, имайки предвид целия опит на човечеството до момента и се вслушват в инстинктите си.

Не мога да пропусна да спомена, че хората населяващи земята, са близо една трета от настоящите (като бройка), защото тежките вируси, които са тръгнали от Африка преди 30 години са унищожили близо две трети от човечеството и голяма част от великите му изобретения (прозаичен пример: самолет, компютър, глобална мрежа).
Сякаш някакъв естествен подбор на вируса е подминал силните тялом и духом и тези, които притежават вътрешна красота и чистота.
Все пак да не задълбочаваме в процеса, а в това, което виждаме…
Хората са еволюирали до степен, че когато се раждат, вече знаят езика си – той е еднакъв на цялата планета.
Опитът ги е довел до реален свободен избор. Разликата между половете е несъществена (като изключим физическите белези понякога), няма борба за надмощие, всички войни са отдавна надживяни.
Изборът е въз основа на собствено желание, а не на съпътстващи фактори и обстоятелства. Погледнати отстрани хората изглеждат шарени, щастливи, усмихнати, топли, свободни и искрени във взаимоотношенията си.
Осъзнали са, че когато обичат – обичат човека, а не цвят на косата, пол, раса…
Освен племенното групиране на общности, което не е статично – има невероятен обмен между племената, който се основава единствено на свободната воля и избор, има и вътрешноплеменно групиране. То е изцяло зависимо от желанието на хората – по двама, по трима, по десет, по петнадесет човека.
Естествения подбор е оставил по-скоро добри и духовно развити човеци, така че тези общества са като духовните резервати, за които определени хора само са мечтаели преди петдесет години.
Децата, които се раждат са изключително здрави, умни, растат почти изцяло под открито небе, а самостоятелността им е изумителна (от днешна гледна точка).
Хората в племената живеят в такъв синхрон помежду си, че комуникацията между тях се осъществява предимно с поглед.
Усетли са своето място в природата и са го заели – станали са част от цялото.
Ценностите и ценностната система определено са започнали да насочват човечеството към един нов етап от цялостното му развитие…
И зараждането на този етап започва тогава!

   Много искам 2060 година да сме по-човечни отколкото през 2010. Да обръщаме повече внимание на тези около нас, отколкото на себе си.Ставам сутринта, още по тъмно, така съм свикнал. Гледам през прозореца ….. яко сняг. Всичко затрупано дебело. Улицата, колите, дърветата, всичко. И една тишина …… доколкото може да е тихо в София. Пускам си обичайното кафе и продължавам да зяпам през прозореца. И вътре, у мене се събужда онова детско, радостно чувство от натрупалия сняг.

   Когато бях малък и видех сутрин побелялото от сняг, започвах да си мисля за веселбата с другарите /но те не бяха партийни другари, а приятелчета, с които другарувахме/. Обикновено зимните ваканции се прекарваха навън, на пързалката, целия мокър, измръзнал, но някак не се разболявах. Прибирах се у дома, отвсякъде от мен капеше. Майка ми естествено започваше да нарежда и дава команди кое къде да се суши, веднага да взимам горещ душ и т.н. Баба и дядо имаха малка виличка в покрайнините на София и там зимата беше вълшебно. Снегът трупаше повече отколкото в града и винаги се събираха много деца. Носовете и краката ни мръзнеха, но нищо нямаше значение. От сутрин до вечер риехме в пъртините. В къщичката имаше малка камина и готварска печка на дърва и въглища. Понякога ставаше толкова топло, че излизах навън да се охладя. Нямах i-pod, компютър, дори телевизор нямаше там. Но бях невероятно щастлив……..Това беше невероятно преживяване и очакването му караше душата ми да ликува и да очаквам следващия сняг. Така беше, когато бях малък.

    Кафето ми започка да клокочи. Готово е. Сипвам си голяма чаша, добавям мляко и отпивам с удоволствие. Приятното усещане от снежната гледка не ме е напуснало. Просветлява, денят полека настъпва ……

   Чистейки колата си ми е приятно, въпреки че в обувките ми влезе сняг и леко ми захладня. Прищя ми се да не тръгвам за работа, а да облека модерните си вече зимни дрехи, да взема децата си и бегом към Витоша. Уви. Това не може да се случи днес. Колата ми е вече изрита, загряла и всичко е готово да се впусна в лудницата. Излизам  на уличката пред блока и вече не ми е толкова приятно. Трудно се нареждам в колоната от други автомобили. Става ми все по-неприятно. Повечето коли са абсолютно непочистени. Чистачките също не успяват да се справят с преспите по стъклата….. Кошмар. И се започва едно чудо. Улицата ни е тясна, едвам се разминават две коли. Снежните преспи го стесняват още повече. Нормално. Естествено никой не очаква от „чистотата” да са почистили, така че не може да се сърдим на никого. Освен непочистените автомобили и затруднената пътна обстановка, допълнително затруднение създаваха и „джигитите”, които се опитват винаги да изпреварят всички. И естествено стана кошмарно. Това с чистенето на колите и по-коректно отношението към колегите трябва ние самите да направим. Това да помислим за тези около нас зависи само от нас. За това не ни е виновен Живков, Луканов, Цветанов или Борисов. Виновни сме си ние. И в този момент хубавото ми настроение от хубавия сняг отлетя като хубав сън. Вече се дразнех на снега, на „чистотата”, на другите шофьори, въобще на всичко …… и на себе си. И така е почти с всичко около нас. По-добре и лесно щеше да е ако си обръщахме повече внимание. Щяхме по-рядко да се настъпваме, щяхме по-рядко да затръшваме врати пред носовете на другите, щяхме да виждаме повече усмивки, щяхме да търсим по-често грешките у себе си вместо у другите, щяхме ……………

   Затова искам 2060 година да сме по-добри. Някак трябва да се научим на това и тогава животът ни, нашият собствен живот със сигурност ще е по-хубав.

Надявам се да съм жив и здрав тогава, за да видя, че е така. Искам пак да ми хубаво от натрупалия сняг.