Здравейте,

бих искал да Ви представя един проект, касаещ климатичните промени и проблемите с недостига на вода, които напоследък стават все по-осезаеми и у нас, и да чуя мнението Ви относно възможностите за неговата реализация.Става въпрос за Desert Ice Project (http://deserticeproject.com/ ), който е многодисциплинарен проект засягащ борбата с глобалното затопляне, обезлесяването, опустиняването и сушата, недостига на водни, хранителни и енергийни ресурси, безработицата, бедността и произтичащите от това неграмотност, престъпност и нелегална имиграция. Свързва екология (и още много природни науки) с икономика, политика и социални аспекти на развитието на обществото. Явно това е правилният подход, след като и от ООН се опитват да предефинират в последния си доклад по темата, проблемите с промените в климата – от екологични в икономически.
В настоящата E3 криза – Environment / Energy / Economy, не можем да си позволим да решаваме проблемите един по един, а трябва да се борим на всички фронтове едновременно.

Последните (привидно несвързани) новини за отчупването на огромния айсберг от шелфа Уилкинс в Антарктида, екстремните температурни рекорди в северното и южното полукълбо, концентрирането на икономически интереси (респ. военно присъствие) около двете полярни шапки, както и несигурността при цените на храните, горивата и другите суровини на международните пазари, ни показват че не разполагаме с много време.

Проектът е сериозен, с много малко алтернативи, и силно се надявам един ден България да предложи тази инициатива пред ООН.

Често много от изискванията на еколозите се приемат като твърде скъпи от гледна точка на икономистите. И обратното – това, което искат бизнесът и индустрията, често е неприемливо от зелените. Този проект се опитва да намери пресечната точка между двете страни и трябва да бъде оценяван и от двете страни.

Към днешна дата сме над 6.8 млрд. души (ще минем прага от 7 млрд. през 2012г.) и предизвикателствата като управлението, осигуряването на работа и препитание за толкова хора и справяне с последиците от тяхната консумация, са наистина огромни. Това е шанс за ЕС не само да поведе света към една нисковъглеродна и нискоенергийна икономика, но и към поставянето на международните отношения на нови основи.

Въпреки, че самият проект е глобален и е по силите само на големи държави и международни организации, накрая са изброени няколко стъпки, които всеки може да направи сам.

П.С. Ето и две съвсем конкретни предложения, напълно изпълними в нашите условия:
1. Във всички у-ща да се въведат трицветните контейнери за боклук + отделен контейнер за компостиране (за естествен тор за зелените площи на всяко училище), като така от малки децата ще се научат (под формата на игра и опознаване на материалите – пластмасови и хартиени опаковки, метал и органични) да сортират и разделят отпадъка – това, което техните родители след години не могат да свикнат – съдя по съседите си в квартала.
2. В 3 или 4 клас да се въведе „час по засаждане на дърво“/зелен час – така хем ще имат излет сред природата, хем ще залесят нови територии, ще се научат на отговорност за създаден от тях живот и след години те самите ще могат да покажат на децата си какво са направили на тяхната възраст.
По този начин децата от малки ще свикнат на природо-отговорно поведение и като вече пораснали, те просто ще имат това естествено отношение, а не тепърва да се превъзпитават като възрастни – далеч по-трудно и често без видим резултат. Мисля, че може да се започне с прилагането на пилотен проект в няколко избрани у-ща, които после бързо ще „заразят“ останалите с примера си.

Проблемите, които имаме днес най-вероятно ще продължат да се задълбочават – замърсяване, липса на питейна вода, глад – това са теми, които развитите държави предимно обсъждат, но нямат интерес да се занимават с тях…