***

На 10-и декември 2060 година беше отбелязан един щастлив юбилей. Тогава преди 50 години световните лидери, събрани в мексиканския град Канкун, подписаха „Глобален договор за спасяване на планетата“ – документ, в който всяка държава си постави обвързващи цели за борба с климатичните промени. Как след провала в Копенхаген преди година в Канкун се стигна до такъв пробив? Някои се шегуваха, че най-вероятно жаркото мексиканско слънце просто е бил по-добрият декор за преговори за глобалното затопляне от студения Копенхаген. Каквато и да е била причината обаче, важното е, че в Канкун преди половин век световните лидери успяха да се обединят пред общите предизвикателства. На конференцията бяха договорени амбициозни, но постижими цели за намаляване на емисиите на парниковите газове, беше изготвен нов механизъм за глобална търговия с тези емисии, беше създаден фонд за подпомагане на засегнатите от промените държави. Днес, петдесет години по-късно, песимистичните сценарии за последствията от глобалното затопляне са избегнати, а климатичните промени вече не представляват проблем, а възможност, която роди много нови еко-индустрии, разкри милиони работни места и оцвети световната икономика в зелено.
Земята, макар и с няколко градуса по-топла, все още беше едно нелошо място за живеене.

Здравейте,

бих искал да Ви представя един проект, касаещ климатичните промени и проблемите с недостига на вода, които напоследък стават все по-осезаеми и у нас, и да чуя мнението Ви относно възможностите за неговата реализация.Става въпрос за Desert Ice Project (http://deserticeproject.com/ ), който е многодисциплинарен проект засягащ борбата с глобалното затопляне, обезлесяването, опустиняването и сушата, недостига на водни, хранителни и енергийни ресурси, безработицата, бедността и произтичащите от това неграмотност, престъпност и нелегална имиграция. Свързва екология (и още много природни науки) с икономика, политика и социални аспекти на развитието на обществото. Явно това е правилният подход, след като и от ООН се опитват да предефинират в последния си доклад по темата, проблемите с промените в климата – от екологични в икономически.
В настоящата E3 криза – Environment / Energy / Economy, не можем да си позволим да решаваме проблемите един по един, а трябва да се борим на всички фронтове едновременно.

Последните (привидно несвързани) новини за отчупването на огромния айсберг от шелфа Уилкинс в Антарктида, екстремните температурни рекорди в северното и южното полукълбо, концентрирането на икономически интереси (респ. военно присъствие) около двете полярни шапки, както и несигурността при цените на храните, горивата и другите суровини на международните пазари, ни показват че не разполагаме с много време.

Проектът е сериозен, с много малко алтернативи, и силно се надявам един ден България да предложи тази инициатива пред ООН.

Често много от изискванията на еколозите се приемат като твърде скъпи от гледна точка на икономистите. И обратното – това, което искат бизнесът и индустрията, често е неприемливо от зелените. Този проект се опитва да намери пресечната точка между двете страни и трябва да бъде оценяван и от двете страни.

Към днешна дата сме над 6.8 млрд. души (ще минем прага от 7 млрд. през 2012г.) и предизвикателствата като управлението, осигуряването на работа и препитание за толкова хора и справяне с последиците от тяхната консумация, са наистина огромни. Това е шанс за ЕС не само да поведе света към една нисковъглеродна и нискоенергийна икономика, но и към поставянето на международните отношения на нови основи.

Въпреки, че самият проект е глобален и е по силите само на големи държави и международни организации, накрая са изброени няколко стъпки, които всеки може да направи сам.

П.С. Ето и две съвсем конкретни предложения, напълно изпълними в нашите условия:
1. Във всички у-ща да се въведат трицветните контейнери за боклук + отделен контейнер за компостиране (за естествен тор за зелените площи на всяко училище), като така от малки децата ще се научат (под формата на игра и опознаване на материалите – пластмасови и хартиени опаковки, метал и органични) да сортират и разделят отпадъка – това, което техните родители след години не могат да свикнат – съдя по съседите си в квартала.
2. В 3 или 4 клас да се въведе „час по засаждане на дърво“/зелен час – така хем ще имат излет сред природата, хем ще залесят нови територии, ще се научат на отговорност за създаден от тях живот и след години те самите ще могат да покажат на децата си какво са направили на тяхната възраст.
По този начин децата от малки ще свикнат на природо-отговорно поведение и като вече пораснали, те просто ще имат това естествено отношение, а не тепърва да се превъзпитават като възрастни – далеч по-трудно и често без видим резултат. Мисля, че може да се започне с прилагането на пилотен проект в няколко избрани у-ща, които после бързо ще „заразят“ останалите с примера си.

Някъде около 2035-2050 г. най-късно ще настъпи точката на инфлексия. Новото ще се наложи над старото без война, без бой, без конфронтация. Просто старите стереотипи, ценности, институции ще бъдат функционално мъртви, изоставени, и физически до голяма степен разрушени, поради това, че ускорението на техническото развитие е вървяло успоредно с техническа нестабилност на инфраструктурата. Например 5-10 дни без ток в мегаполисите е смъртоносно за голяма част от населението им.

Ръководителите на Глобализацията  под претекст – всеобщия враг – Глобалното затопляне, ще инициират създаването на наднационално Световно правителство. Ранните „опити“ САЩ и ЕС ще са много полезни в това начинание. Естествено като навсякъде това правителство ще изземва все повече и повече права от националните правителства. Световното правителство ще се занимава с общите проблеми на Света. Изчерпването на нефта ще се окаже по-голям проблем за набавянето на заместители на производните от рода на пластмасата, отколкото като гориво. Екологичният проблем ще бъде решен поради намалено използване на нефт като гориво и осъзнатата нужда от повече дървен материал, за която ще бъдат взети мерки. Човечеството ще е стигнало праг за изхранването, на който генномодифицираните продукти ще са крайно необходими. Това ще се налага и от ограничените площи, следстие на нуждата от по-голяма степен на залесяване. Контролът над раждаемостта ще бъде по-суров отколкото в Китай преди години. Ще се налага, както поради пренаселването на Земята, така и поради високия риск от мутации, следствие на изхранването с ГМХ. Тоталният контрол над придвижването на хора, стоки и капитали ще е безкрайно полезен в тази ситуация. Всичко ще се движи много трудно, с безкрайни задкулисни игри, търсещи привидно приемливи решения. Контролът ще е повсеместен и до степен да превърне всеки в престъпник, лутащ се в безкрайните норми.

Вариант 2: Грешката

Взрив, осъществен в йоносферата, би произвел електромагнитен инпулс, повреждащ всякаква електроника по цялото земно кълбо, което би пратило цялото човечество обратно в 18 век. (Поради тази причина унищожиха ракетите СС22 на полигона до Ст.Загора. А нищо чудно в наш стил нашите да са писали някоя ракета за унищожена , а да си я пазят в плевник в някое Казанлъшко село ))).  По Света има много такива ракети и най-вероятно рано или късно някой ще натисне копчето. И тогава всичко започва отначало. Нациите, които имат храни, за да могат да организират примитивно земеделие – поне една -две реколти – ще оцелеят (силно редуцирани поради невъзможността на примитивното земеделие да изхранва толкова хора). Останалите народи ще се редуцират още по-силно. Държавите, които най-бързо се възстановят, ще въведат новия ред в света. Ако са си научили урока ще направят джентълменско предложение, което никой няма да откаже. И тогава има предпоставки за един перфектен Свят – без замърсяване, без пренаселване, екологичен, мирен, изживял своя катарзис и поучил се от грешките си, вървящ единен мъдро напред.