Събуждаш се сутрин, целуваш жена си, отиваш в съседната стая, целуваш децата си. Влизаш в банята, порязваш се, докато се бръснеш, но продължаваш. Почваш да се къпеш, но се ядосваш, че пак няма налягане и топла вода, но продължаваш да се къпеш със студена вода, защото знаеш, че трябва да изглеждаш добре на работата, за която толкова си се трудил. Вече закъсняваш заради бавнотечащата вода. Започваш да се обличаш, забелязваш, че дънките имат дупка и се налага да обуеш старите гащи. Обличаш ризата, но на огледалото виждаш, че е омачкана и губиш още 10 мин, докато чакаш ютията да загрее, за да можеш да се изгладиш. След още 10 мин. си изсушил косата, излъскал обувките, хапнал 2 филийки и се бориш с вратата, която не иска да се отключи, но накрая успяваш. Затичваш се към асансьора, но той отново е заял, поради което се налага да тичаш по стълбите, което те кара да се изпотиш. Качваш се в малкия Opel и почваш да криволичиш по малките улици с много коли, опитвайки се да стигнеш до работата, която е само на 2км разстояние, което ти отнема близо час.
Вече си пред офиса. Спираш пред вратата, изтупваш се, избърсваш потта от челото и влизаш, но дръжката на вратата ти остава в ръката. Шефът те гледа като крокодил-патица. Знаеш, че ще се случи нещо лошо и ето на, уволняват те. Настроението ти тотално си замина. Тръгваш надолу, за да си вземеш колата и да се прибереш тъжен. Оказва се, че вратата на шофьора на малкия Opel е огъната от маневриращ в тясната улица тир и ти не можеш да я отвориш. Навеждаш се, защото вече смяташ, че по-лошо не може да стане, но в този миг си изпускаш ключовете в канализацията, така че не можеш да влезеш от другата страна. Зарязваш я там, знаейки, че нямаш резервен ключ и нямаш пари да я поправиш. Прибираш се вкъщи, а децата от игра изпочупили поливаната от ел. уреди в тесния апартамент, докато жена ти спи. На другия ден отиваш на интервю за работа. Назначават те като строителен работник, но ти си слаб и не смогваш на тежката физическа работа, което те прави безработен. Жена ти е единствената, която работи в момента и трудно оцелявате, опитвайки се да се стоплите през зимата и да намерите храна.

2060:

Събуждаш се сутрин рано. Сензорите са засекли, че сънят ти е прекъснал и казват на виртуалния иконом да отвори щорите, за да влезе светлина. Усмихнат от нежния жест, целуваш жена си и ставаш, за да целунеш децата си. По пътя към детската срещаш един от 3те обслужващи робота и го молиш за кафенце, при което той учтиво те пита с колко захар и какво. След като вече си направил поръчката си, казваш на виртуалния иконом да пречисти използваната вчера вода, да я загрее и да я подготви за къпане. Целувайки децата си, настройваш термометъра на дигиталното табло на 20 градуса, за да се чувстват добре. Отиваш в дневната и сядаш пред телевизора с кафенце, знаейки, че имаш достатъчно време преди да идеш на работа. 15 минути по-късно виртуалният иконом ти казва, че водата вече е готова за ползване и става за всички домакински цели, включително и пиене. Запътваш се към банята, оставяйки всичко на масата. Роботът, отговарящ за чистотата на къщата взима приборите, измива ги и ги подрежда. В коридора срещаш другия робот и го молиш да подготви дрехите ти. Докато ти се къпеш с приятна вода във ваната, роботът, който подготвя дрехите ти забелязва, че гащите ти са скъсани и ги зашива така, както и най-добрият шивач на света не може, при което дори и ти не разбираш, че са били скъсани, измачканата копринена риза вече е изгладена с парно гладене. Излизайки от банята минаваш през уред, който те изсушава напълно и подготвя косата ти с препарати на билкова основа, след което ти се предоставя избор от няколко прически и роботизирани ръце подготвят избраната от теб. Излизаш и те посреща роботът с готовите дрехи, а ти го молиш да те облече. След извършената услуга, обуваш обувките и с пръстов отпечатък отваряш полупрозрачната бронирана врата. С поставянето на пръста си в ключа за вратата, ти също така си заявил, че се нуждаеш от превоз, при което идва безпилотен автомобил, който се движи от електроенергия и чрез силно електромагнитно поле се придържа закрепен към пилони, издигащи се нависоко и стигащи до всеки етаж на всеки блок. Заставаш на мястото, о където минават безпилотните машинки и се качваш в първата пристигнала, след което й казваш да те откара на работа. По пътя се радваш на зеленината, която сега расте на мястото, където преди са били улици и магистрали. Стигаш до площадка за безпилотни летящи апарати и се качваш в собствения си, под марка Opel, който те откарва директно на работното ти място – Луната, като залесител. Оказва се, че въпреки перфектното ти утро, си закъснял с 45 секунди, при което автоматично си уволнен от роботизираната администрационна система на фирмата, но това не е краят, защото всеки уволнен получава шанс да се върне, като върши един месец работа без заплащане. Ти се съгласяваш с предложения шанс и така запазваш работата си. След като си свършил 6-часовия работен ден се връщаш вкъщи, доволен и усмихнат, и това, че децата ти са счупили единия робот за 500 000 лева, не те притеснява, защото не е за първи път и знаеш, че можеш да кажеш на другия да го поправи. Пък и можеш да си позволиш нов, защото не даваш пари за ток, вода или храна, защото всяко едно домакинство си ги набавя абсолютно самостоятелно и безплатно.

Справки:

http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=8&s=1&date=13.01.2005&e=1&s1=4&c1=2&a1=50&c=0

Независимо в кое кътче на  света е роден човек, той ще има право на избор в какво общество да живее!