2060 » Музика и Кино

Деавтоматизация на музиката

Radoshchi — Tue, 23 Mar 2010 20:18:59 +0000

С други думи, пеенето на плейбек вече няма да е модерно. Заради всички устройства, които ще използва човекът през 2060 г., творците ще търсят древни методи за създаване на музика – ще си припомнят как се правят китари, например, ровейки се из забравените мазета на миналото. Независимо как се наричат след пет десетилетия, пънк музикантите ще сформират глобална опозиция срещу роботизирането на света. Висшата роля на изкуството ще бъде именно в припомнянето и търсенето на „аналоговото”. Музиката ще бъде достъпна само за избрани, както книгите преди векове. Творците ще бъдат анонимни. Когато музиката се отърси от низките елементи, нови мотиви в нея ще бъдат звуци от Космоса – на въртенето на планети и от доказаните експериментално паралелни вселени. Тези, които обичат да слушат музика, докато се хранят, ще консумират ембиънт звуци, които се пускат в магазините, за да се пазарува по-бързо. Музикална индустрия няма да съществува, хранително-вкусовата промишленост ще се грижи да бъдат доставяни звуци за магазини, заведения за обществено хранене и барове.

Дж. Камерън прави римейк на Аватар – „Булгар“

el_padreto — Wed, 10 Mar 2010 07:16:29 +0000

В една далечна галактика…

…едва през 2160 година открита, но вече ‘видяна’ от Джеймс Камерън (внук на този, за когото си мислите в момента) прави почти уникален за 2060 година филм, представящ едно футуристично-безумно племе, което се нарича „Булгар“.

То е с необичаен за никоя позната епоха характер и история – живее не в дупки, стъклени домове или кораби, ами в грозни сиви бетонени обекти, всеки един от тях различен, но твърде грозни и отблъскващи и сякаш готови да се срутят при някой сблъсък с дори малък астероид.

Но Камерън продължава да разказва за народа „Булгар“. Според теорията му те притежават прекрасна природа, която обаче явно не им е нужна и те правят сложни бартерни сделки с непознати методи (на местен език са познати две думи – „зам’нка“ и „к’рупцийк-ка“) Явно техният странен стремеж е да унищожат земите си и да построят нови и нови сиви обекти, очаквайки демографски ръст, но поради масово умопомрачение, породено от липсата на продукти и лидерски разногласия, около една четвърт от „Булгарите“ заживяват нов живот в по-близки галактики. Тук те извършват нископлатени работи като да търкат пода на „Хилядолетния Сокол“ в Лувъра или се грижат за възрастни хора, сред които заслужилата артистка Лили Иванова.

И още едно нещо се набива на очи в племето „Булгар“ – в него всеки иска ‘да му в добре’, но ако не може, то поне на другите да им е по-зле. Към това се прибавя и чертата всеки член на племето да обвинява вожда си за всичко лошо, което му се случва (като например за откраднатите гуми на неговата четириколка), но ако нещо хубаво се случи – то със сигурност причината е само и единствено в него.

Филмът на Камерън печели награда след награда, а причудливото племе Булгар си е все същото…

2047: Отменят Закона за Забраната на Чалгата

lenia — Sun, 21 Feb 2010 15:09:59 +0000

Законът за Забрана на Чалгата бе отменен с указ на президента* на 29 януари 2047-ма година, предадоха осведомителните агенции. Нормативният акт, който 30 години диктуваше музикалния репертоар на радиостанциите, телевизиите, заведенията и концертните зали, бе обявен за нищожен с официална пресконференция на „Дондуков 2”.„Смятам, че през последните години българите доказаха, че вече могат и сами да определят музикалните си вкусове, без това да пречи на нормалното им човешко развитие”, каза държавният глава специално за повода в обръщение към нацията. „Изминалите години на преход бяха тежки. Сигурен съм, че дори и днес има хора, които изпитват носталгия по чалгата, но мнозинството от гражданите вече осъзнаха безспорните предимства на рока и това ни дава надежда”, допълни президентът.
„Това е един добър ден за българската естрада”, коментира веднага след пресконференцията певицата Лили Иванова. Според нея сега, когато законовата забрана за композиране и изпълнение на чалга отпада, щял да проличи истинският талант на естрадните изпълнители. „Много колеги и приятели певци, включително и аз, се притеснявахме, че Законът може да открие чалга елементи в някои от хитовете ни. За това през последните две-три десетилетия дори аз сведох репертоара си до минимум. Сега обаче ще продължава да пея”, изтъкна естрадната прима.
Противно на очакванията в Перник и Димитровград не се състояха тържествени шествия по повод отмяната на Закона. В Любимец обаче, доволен от отмяната ентусиаст, е минал по главната в Голф Двойка със свалени стъкла и надут до край касетофон с архивно изпълнение на Ивана. В Брезник, където предварително имаше обявен митинг-заря под надслов „България се връща към корените си – Чалга форевър”, на площада в града се събраха едва десетина души. Организаторите търсиха обяснение за провала си в изсипалия се пороен дъжд.
„Законът за Забрана на чалгата” бе приет от народното събрание още през 2017 година, след вълна от протести срещу последствията от негласното официализиране на поп-фолка, започнало още при управлението на Бойко Борисов. Първите обществени реакции дойдоха през 2012, когато след изключителния си рейтинг във Vip Брадър 7, Андреа стана водеща на централните новини по Нова Телевизия, Преслава и Галена получиха свои собствени шоу програми в bTv и TV7, а Емилия оглави редакция „Забавни и музикални предавания” на БНТ. Първите по-сериозни анти-чалга брожения се появиха две години по-късно, когато Министерство на образованието одобри нови ученически униформи – къса черна ластична пола, черно бюстие и златен кръст за момичетата и втален панталон, бял потник и ланец за момчетата. Подтиснати, че децата им няма да изглеждат добре в междучасията с новите униформи и след серия тематични предавания в „Горещо”, много майки подариха на дъщерите си пластично уголемяване на бюста за първия учебен ден. По-бедните родители пък се оплакваха, че децата им са поставени в неравностойно положение, щом като ходят на училище само с едни подплънки.
В основата на организирания протест срещу чалгата застана форумът bg-mamma, който през зимата на 2015 събра на площада пред Централна гара майки, чиито деца отказват да ходят на училище, защото там всички им се подиграват, че четат книги.
Към протеста на майките се присъединиха и привърженици на естествените бюстове от няколко екологични организации, както и синдикатът на барманите и сервитьорите от фалиралите рок-клубове. Шествието разкъса полицейския кордон пред отдавна забранения за демонстрации площад „Цар Освободител” и отправи исканията си директно към парламента. От другата страна на площада имаше и контра-митинг от таксиметрови шофьори, служители от „Топлофикация” и футболни фенове, но до кървави сблъсъци тогава не се стигна. Няколко дни по-късно след непрекъснати протести, в парламента бе внесен текст, който позовавайки се на Европейската Конвенция за правата на човека, забрани композирането, записването, изпълнението и излъчването на чалга на територията на България. В продължение на 30 години законът бе прилаган изключително строго, припомнят информационните агенции.

* Бележка: През 2050 година България е президентска република и законите само се предлагат от парламента, но се одобряват от президента, а за отмяната им е достатъчен акт от държавния глава.

Много и навсякъде

Mariq — Sat, 23 Jan 2010 20:15:31 +0000

Музиката е отражение на настроенията и вълненията, на политическата и социална обстановка, така че, каква ще бъде музиката зависи от усещането на хората тогава, но музика ще има, кино – също. Само средствата за възпроизвеждане ще са различни от сега. Киното на открито вече няма да има нужда от иззидан екран, защото небето ще бъде достатъчно. Телевизията ще е театър у дома по технология, не изискваща очила.

Социална роля на киното. Холивуд.

Burda — Wed, 20 Jan 2010 19:52:15 +0000

Холивуд, макар и от години да не е първенец по произведени филми за единица време, ще представлява основният двигател на социалните процеси. Ако искате да видите кои са най-големите ни опасения за бъдещето – гледайте филмите на САЩ. В тях е отразен целият човешки, не просто американски, поглед върху онова, на което сме способни като човечество.Вече живеем с един нов феномен – обществото се учи от киното на Съединените Щати! При положение, че САЩ вече не са световният лидер с разпасан кобур, стрелящ в бара като пиян каубой в уестърн, културната идентичност на новия просветлен американец или чужденец, успял да даде енергия/творчество към САЩ-Холивуд ще оставя забележима следа в социалното развитие на света.

Музиката на бъдещето

varg1 — Thu, 14 Jan 2010 15:38:51 +0000

Вероятно ще бъде измислен някой нов музикален стил, свързан с метъл музиката. Някой още по-свиреп и помитащ. Да, тогава музиката ще звучи директно в главите на хората и ще си избираш песен само като си помислиш за нея. Това го правя и аз сега. Но тогава ще бъде по-усъвършенствано. Да, сигурно ще има нови видове музикални инструменти.Може да се свири чрез емоцията,която изпитва човек.
Досадните билети за концерти няма да ги има,защото по-важно е обединението към една посока без излишни препятствия.
Напълно вероятно е и музиката да не е толкова важна част от живота на хората.Мисля,че ще имат доста по-други проблеми за решаване.Но така или иначе ще оцелее под някаква форма.И се надявам да съм жив тогава,за да си пусна някоя песен от 2003 например и да направя луди съседите.Това е чаровно.Ще се наложи си запазя някой стар касетофон за тая цел,но може пък да няма електричество.Кой знае.Амин.

Многостил

soba — Thu, 14 Jan 2010 15:34:20 +0000

До 2060 практиката на ремиксиране на парчетата за удължаване на живота им ще се доразвие в едновременно издаване на едно парче в много стилове.
Звукозаписните компании ще започнат да издават един албум във всички съществуващи стилове, за да продават на публиките на всеки стил. Например: тръгвам за море в Гърция и си вземам новия албум на Мадона в поп, чил-аут и разбира се рембетико версия с бузуки и цигулки.

***

Stanimir Sheitanov — Sat, 09 Jan 2010 18:38:46 +0000

Поредната стъпка към ограничаване на музикалното пиратство ще изкристализира в облагане на уличните музиканти. Защото, то както и да го погледнеш, си е баш кражба – уличният музикант от 2060 г. е застанал пред 85- етажната алуминий, стъкло и силикон сграда, построена на мястото на ЦУМ и свири миксове на Лили Иванова с електро гъдулка. Защо Лили трябва да губи от това, питам аз! Този въпрос през 2060 г., освен Лили Иванова, ще си задават и от RIAA – Recording Industry Association of America, която вече няма да е само “of America”, но ще отговаря също и за онази част от света, за която не отговаря RIAC – Recording Industry Association of China. (Както винаги, ние ще бъдем част от по-слабата страна). Та тогава въпросният музикант ще трябва да плаща, за да може да свири песните, та някой да му пуска евро центове и в редките случаи, по някое книжно евро (да, това е точно в момента, преди който уличните музиканти започват да работят с устройства за кредитни карти и касови апарати).

За тази цел ще бъдат разработени абонаменти от следния вид – 1 месец свирене на родни хитове ще струва например 250 евро (цените са напълно свободно измислени от мен, моля не им вярвайте). Един месец чуждестранни хитове – 480 евро. Един месец хитовете на Веско Маринов – два и педесе. Ще бъдат пуснати и специални абонаменти за нощно, улично свирене на преференциални цени. Ако сам си носиш лампа с батерии, ще има предвидени отстъпки.

Уличните музиканти ще могат да плащат таксите си по изключително удобен начин, който все още не съм измислил. Това за чужбина.

В България ще минават специално обучени бирници, които да прибират данъците на всяко 7-мо число. Те ще преминават през четиримесечен курс за упражняване на слуха, като така ще могат да долавят улична музика от поне 12 пресечки с наличие на сгради между тях. Това ще бъде в началото. След време те ще трябва да преминават и през физическо обучение, с цел да започнат най-накрая да настигат уличните музиканти, които пропускат плащанията си с помощта на древния, добре изпитан метод – бягство. Световният напредък, разбира се, ще предложи на българските власти устройства, с които ще може да се заглушават отделни, некоректни улични музиканти. Родният напредък, разбира се, ще предложи устройства, с които ще се заглушава заглушаването.

Киното …

naomi — Fri, 08 Jan 2010 15:50:13 +0000

Киното ще остане единственото обществено развлечение. Хората ще продължават да прекарват по два часа в киносалоните и заедно да съпреживяват драмите и радостите на измислените герои. Филмите ще стават по-кратки, по-нискобюджетни, но все така човешки. Ще бъде по-достъпно и евтино да направиш добър филм, който да се разпространява по кината. Ще има Оскари, но в Академията ще членуват по-алтернативно мислещи хора.

Кино, блъснато от влак

rosi — Tue, 05 Jan 2010 08:44:39 +0000

През далечната 1895г. на първата прожекция на филма „Пристигането на един влак” на братя Люмиер, публиката панически се разбягала, защото хората се изплашили, че влакът от екрана ще ги блъсне. Това по някакъв странен ироничен начин се превръща в метафора на филмовото изкуство.Киното винаги балансира между реалността и илюзията – то хем пресъздава света, хем измисля нови паралелни светове. Разбира се, това се отнася до известна степен за всеки друг вид изкуство, но за киното важи с пълна сила. Просто защото киното е най-синкретичното от тях– смесица от литература, музика, танц, рисуване, всичко.

Но да се върнем на влака от филма на братя Люмиер. Киното връхлита живота на хората като товарен влак и след него вече нищо не е същото. Киното поставя началото на нов вид изкуство, което използва като партньор технологията. Изкуство и технология вървят ръка за ръка – като ин и ян, като двете страни на една и съща монета. Нека не забравяме все пак, че киното е рожба на технологията – без нея то щеше да си остане мъртвороден неосъществен проект.

И докато киното в зората на неговото развитие – от черно-белите неми филми на Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин, разчита преди всичко на изкуството и после на технологията, то днес нещата стоят по съвсем различен начин.

Технологията изпреварва изкуството – премазва го като онзи влак от филма на братя Люмиер и сякаш за него вече няма място нито на големия, нито на малкия екран.

Каква е моята прогноза за киното през 2060?

Наистина не знам дали изобщо това, което ще се гледа от публиката тогава, ще може да се нарече кино. Защото технологиите със сигурност ще са превзели и най-скришните места, на които изкуството все още успява да се скрие – някъде там, в ъгъла, уплашено, че ще го блъсне онзи високотехнологичен влак на специалните ефекти, 3D анимацията и не знам още какво.

Миналата седмица гледах „Аватар”, за който четох в пресата, че бил истинско епично 3D приключение. Е, сложих си специалните очила и се приготвих за приключение. Само, дето приключението не се състоя. Разбира се, цветовете бяха красиви, визията перфектна – можех да се пресегна и да докосна Сигърни Уийвър, чудовищните свръхтехнологични самолети сякаш летяха на милиметри от лицето ми и перките им можеха да ме одраскат по скулите …

Но това според мен не може да се нарече изкуство.

Затова моята прогноза за киното през 2060 е следната:

- През 2060 година няма да има кино – или поне киното няма бъде изкуство.

- Във филмите след 50 г. ще участват и зрителите – в този смисъл влакът на братя Люмиер наистина ще успее да блъсне публиката.

- Всеки отделен зрител ще може свободно да си купи специално облекло и маска и буквално „да влезе” във филма.

- През 2060 няма да има киносалони – филмите ще се гледат само в домашни условия. Всеки средностатистически дом ще разполага с необходимата техника – очила, облекло или каквото там е необходимо.

- През 2060 всеки зрител ще бъде и актьор – професионалните актьори просто ще го направляват и ще му партнират. Представете си само поредния епизод на „Индиана Джоунс”, в който вие обличате специален екип и буквално влизате във филма и партнирате на главния герой. Представете си как играете рамо до рамо с Брад Пит или Анджелина Джоли.

Това е моето скромно предвиждане. Киното като синтез между изкуство и технология ще изчезне – технологията ще удържи разгромна и безапелационна победа.

Онази уплашена публика, разбягала се панически от приближаващия се на екрана влак, ще се окаже пророчески права.

Да, влакът наистина ще я блъсне – същата тази публика, само че век и половина по-късно.

Какво ще бъде киното през 2060? – елементарно, Уотсън Това ще бъде кино, блъснато от влак.