Здравейте,

бих искал да Ви представя един проект, касаещ климатичните промени и проблемите с недостига на вода, които напоследък стават все по-осезаеми и у нас, и да чуя мнението Ви относно възможностите за неговата реализация.Става въпрос за Desert Ice Project (http://deserticeproject.com/ ), който е многодисциплинарен проект засягащ борбата с глобалното затопляне, обезлесяването, опустиняването и сушата, недостига на водни, хранителни и енергийни ресурси, безработицата, бедността и произтичащите от това неграмотност, престъпност и нелегална имиграция. Свързва екология (и още много природни науки) с икономика, политика и социални аспекти на развитието на обществото. Явно това е правилният подход, след като и от ООН се опитват да предефинират в последния си доклад по темата, проблемите с промените в климата – от екологични в икономически.
В настоящата E3 криза – Environment / Energy / Economy, не можем да си позволим да решаваме проблемите един по един, а трябва да се борим на всички фронтове едновременно.

Последните (привидно несвързани) новини за отчупването на огромния айсберг от шелфа Уилкинс в Антарктида, екстремните температурни рекорди в северното и южното полукълбо, концентрирането на икономически интереси (респ. военно присъствие) около двете полярни шапки, както и несигурността при цените на храните, горивата и другите суровини на международните пазари, ни показват че не разполагаме с много време.

Проектът е сериозен, с много малко алтернативи, и силно се надявам един ден България да предложи тази инициатива пред ООН.

Често много от изискванията на еколозите се приемат като твърде скъпи от гледна точка на икономистите. И обратното – това, което искат бизнесът и индустрията, често е неприемливо от зелените. Този проект се опитва да намери пресечната точка между двете страни и трябва да бъде оценяван и от двете страни.

Към днешна дата сме над 6.8 млрд. души (ще минем прага от 7 млрд. през 2012г.) и предизвикателствата като управлението, осигуряването на работа и препитание за толкова хора и справяне с последиците от тяхната консумация, са наистина огромни. Това е шанс за ЕС не само да поведе света към една нисковъглеродна и нискоенергийна икономика, но и към поставянето на международните отношения на нови основи.

Въпреки, че самият проект е глобален и е по силите само на големи държави и международни организации, накрая са изброени няколко стъпки, които всеки може да направи сам.

П.С. Ето и две съвсем конкретни предложения, напълно изпълними в нашите условия:
1. Във всички у-ща да се въведат трицветните контейнери за боклук + отделен контейнер за компостиране (за естествен тор за зелените площи на всяко училище), като така от малки децата ще се научат (под формата на игра и опознаване на материалите – пластмасови и хартиени опаковки, метал и органични) да сортират и разделят отпадъка – това, което техните родители след години не могат да свикнат – съдя по съседите си в квартала.
2. В 3 или 4 клас да се въведе „час по засаждане на дърво“/зелен час – така хем ще имат излет сред природата, хем ще залесят нови територии, ще се научат на отговорност за създаден от тях живот и след години те самите ще могат да покажат на децата си какво са направили на тяхната възраст.
По този начин децата от малки ще свикнат на природо-отговорно поведение и като вече пораснали, те просто ще имат това естествено отношение, а не тепърва да се превъзпитават като възрастни – далеч по-трудно и често без видим резултат. Мисля, че може да се започне с прилагането на пилотен проект в няколко избрани у-ща, които после бързо ще „заразят“ останалите с примера си.

Ако мога да дам характеристика на „моето“ време и епоха с една дума то тя би била-ИНТЕРЕСНО!

Какво имам впредвид!? Нивото, до което е еволюирал нашият вид е високо с оглед на възможностите, които са имали нашите предци само преди около „стъпката на проекта“ от 50 г. назад и интуативно усещам, че в стотици направления човечеството е в стадий на зародиш що се касае за събитията в бъдеще.

Защо го определям като итересно в такъв случай? Това е така, поради усещането, което нося у себе си, че се намирам точно на границата на две епохи или с други думи аз съм в „средата на времето“, на границата, която ще даде началото на „осъзнатата еволюция на човешкия вид“, което означава, че хората ще могат да контролират почти всички процеси и енергии, включително и реалността!! Моето време е на крачка от узряването за тази перспектива и началото е положено с опитите, които правим за промяна на съзнанието, за да минем през прага на новата епоха подготвени и адекватни! С тази мисъл на Толе неслучайно започнах писмото до теб.

А ето, че настъпи моментът, в който ми се иска ти и хората от твоето настояще да са овладяли едно Знание, което винаги е съществувало във времето и пространството и това е Теорията за нас , но ПРАКТИКАТА (надявам се) за вас на ТРАНССЪРФИНГА и контрола върху най-големия му инструмент ,така нареченото „ВЪНШНО НАМЕРЕНИЕ“ в пространството от варианти, описано от уважавания от мен руски квантов физик и учител Вадим Зеланд! Или с други думи най-мощния инструмент за контрол на реалността, казано накратко.

Ето и инфо що е то пространство на варианти:  

То представлява информационна структура – безкрай­но информационно поле, съдържащо всички варианти на всички събития, които биха могли да се случат. Може да се каже, че там има всичко, което е било, е и ще бъде. Прост­ранството на варианти е шаблон, координатна мрежа на движението на материята в пространството и времето. Как­то миналото, така и бъдещето там се намира стационарно, сякаш на кинолента, а ефектът време се проявява само при преместване на отделния кадър, в който се намира настоящето.

Светът съществува едновременно в две форми – фи­зическата реалност, която можем да докоснем с ръка, и метафизичното пространство на варианти, намиращо се извън пределите на възприятието, но не по-малко обек­тивно, макар достъпът до него по принцип да е възможен. Тъкмо оттам черпим интуитивните знания. Разумът не е способен да създаде нищо принципно ново, може само да построи нова версия на къща от старите кубчета. Всички научни открития и шедьоврите на изкуството той получа­ва от пространството на варианти с посредничеството на душата.

Сънищата не са илюзии в обикновения смисъл на дума­та. Разумът не ги съчинява – той действително ги изживя­ва. Всичко, което наблюдаваме в реалността, са реализира­ни варианти. А на сън сме способни да видим онова, което не е било реализирано, т.е. пиеси с виртуален сценарий и декори. Сънищата ни показват какво би могло да се случи в миналото или в бъдещето. Сънуването е пътешествие на душата в пространството на варианти.

Във всяка точка на пространството съществува даден вариант на едно или друго събитие. За по-лесно ще смята­ме, че вариантът се състои от сценарий и декори. Декорите са външният вид или формата на проява, а сценарият -пътят, по който се движи материята. За по-удобно можем да разделим пространството на варианти на сектори, като всеки си има сценарий и декори. Колкото са по-отдалечени секторите, толкова по-големи разлики има в сценария и де­корите.

Човешката съдба също е представена от множество ва­рианти. Теоретично няма никакви ограничения за възмож­ните обрати на съдбата, тъй като пространството на вари­анти е безкрайно.

Информацията е разположена в пространството на ва­рианти стационарно, като матрица. Информационната структура представлява вериги, свързани помежду си. При-чинно-следствените връзки пораждат течението на вари­антите. Неспокойният разум постоянно изпитва тласъци­те на махалата и се наема да решава всички проблеми, опит­вайки се да държи ситуацията под своя контрол. Волевите му решения в повечето случаи представляват безсмислени плясъци с ръце по водата. По-голямата част от проблеми­те, особено дребните, се решават от само себе си, ако не пречим на течението на вариантите.

Главната причина, поради която не бива активно да се съпротивяваме на течението, е, защото по този начин из­разходваме маса енергия безполезно или дори в своя вре­да. Течението се движи по пътя на най-малкото съпротив­ление и затова съдържа най-ефикасните и рационални решения на проблемите. Напротив, съпротивата срещу тече­нието поражда множество нови проблеми.

Няма полза от мощния интелект на разума, ако решени­ето вече съществува в пространството на варианти. Кога­то не се пъхаме между шамарите и не пречим на течението на вариантите, решението ще дойде само, и то най-опти­малното. Оптималността е заложена в структурата на ин­формационното поле. В пространството на варианти има всичко, но с най-голяма степен на вероятност се реализи­рат вариантите с най-малък разход на енергия. Природата не изразходва енергия напразно.

Това беше,не дотам кратко,но задължително пояснение относно материята.Остава само да сложа акцента върху това, което ме вълнува най-много а именно „Външното намерение“!!

Кратко за него:

 Намерението се дели на ВЪНШНО и на вътрешно. Вътреш­ното предполага активно въздействие върху околния свят – това е решимостта да се действа. ВЪНШНОТО е реши­мостта да имаш!!!, когато светът се ПОДЧИНЯВА на ЧОВЕШКАТА воля!!!!!!

Вътрешното е концентриране на вниманието върху процеса на своето движение към целта, а ВЪНШНОТО – кон­центриране на вниманието върху това как целта се реали­зира САМА!!!. С вътрешното намерение целта се достига, а с ВЪНШНОТО се ИЗБИРА!!!…… Всичко, свързано с магията и пара­нормалните явления, се отнася към външното намерение. А онова, което може да бъде постигнато в рамките на обик­новения светоглед, се постига със силата на вътрешното намерение…

Това живо ме итересува,защото има теории,че древните египтяни са построили пирамидите и не само с възможността да КОНТРОЛИРАТ ВЪНШНОТО НАМЕРЕНИЕ, променяйки и по този начин РЕАЛНОСТТА без употреба на СИЛА!….

Аз ти го желая горещо на теб и хората от моето бъдеще!

Поздрави и любов от един начинаещ футурист, Валентин Стефанов!:)

гр.София 29 .01.2010 г.

Надявам се, че в училището децата ще се учат приоритетно на житейски умения и покрай това ще опознават науките. Защото такъв е бил редът – хората са развивали науката, докато са „викали неволята“, за да си помогнат в живота.

Надявам се, че житейските умения да зачиташ значимостта на всеки човек, така както своята и да носиш отговорност за постъпките си, ще са нещо присъщо на всеки, нещо съвсем естествено, нещо, което се подразбира от „самосебе си“ /както и да се пише това/.

Надявам се, че никой и по никакъв начин няма да подценява или забравя образованието като важна част от живота на човека; така, както е подценявано и забравяно днес, даже и в този сайт…