Младият човек все още не е придобил онази интуиция, с която да подбира и да се обгражда само с онези хора, които му носят истински душевен комфорт. Това трябва да бъде двустранен процес /аз съм добре и хората до мен също/. С напредване на възрастта и увеличаване на житейския опит, човек започва да вижда много неща, но пък вече е много късно. И така  - пропиляни животи.

С възрастта много хора осъзнават, че не сексът е най-важен в едно семейство, а грижата и отговорността за членовете и тяхното благоденствие.

Затова ще живее любовта, онази сила, която свързва родители и деца, приятели, хора с еднакви идеи и възгледи. Това е бъдещето! Истински чувства между хората, които се харесват. Сега сме принудени да понасяме онези, които не са ни симпатични или ни отблъскват по някакъв начин. Тогава хората, които се привличат, ще контактуват заедно, а хората, които се отблъскат няма. И никой няма да се чувства наранен, оскърбен или обиден, че някой не го харесва. Няма да има и лицемерие, което е израз на принудата да бъдем заобиколени от хора, които не ни допадат, но пък имаме интерес от тях.

В бъдещето ще останат само прекрасните неща. Нали вече навлизаме в Ерата на духовната еволюция, а тя без любов не може да се реализира.

Макар, че според някои хора брак не се сключва, за да се правят деца, а за да си намери човек партньор, с когото да се чувстват заедно добре, да се подкрепят и да се дърпат взаимно, когато попаднат в трудни ситуации, все още битува разбирането брак – деца. Именно бракът като юридическа и социална единица има за цел да защитава материалните интереси на децата. Много хора казват, че един подпис семейство не прави.

Как ще продължи животът в далечното бъдеще, никой не може да каже. Дали ще има секс или не, дали ще се раждат деца или ще ги купуваме от магазини, няма значение. Важното е, когато имаш дете или партньор в живота, да се грижиш за него с желание, а не по задължение или да бягаш от задължение.

Но бракът като такъв, какъвто го познаваме днес няма да съществува.

Добре. Искаш достъп, получаваш и едната стена се слива с техния хол. Ето: те гледат телевизия (на тяхната си стена; телевизията също е част от вашата стая, вие сте част от всеки филм и репортаж), обръщат се към теб, говорите, ядете, пиете – все едно сте в една стая. Училищата ще бъдат същото интерактивно нещо. Ето: оттатък е ученикът Тошко, по програма имат математика, Тошко включва стената и много други тошковци – от класа му – пускат стените си, а там виждат едно – г-жа Еди Кояси-Иванова, преподавателката им по математика (или дори неин вечен запис, клип с поредния урок), стои в дома си, пред учебната дъска, и им провежда урок. После десет минути междучасие – и екранът се сменя: децата си избират кой с кого от класа да се вижда, може и с повече, екранът позволява да вмести в себе си много екрани. Или друго. Искаш слънце? Готово. Избираш от коя точка на планетата да го пуснеш и го пускаш в стаята си, през екрана. Е, вярно. Ще липсват основни природни закономерности. Екранът не излъчва топлината на слънцето – заменя го климатикът в стаята. Вярно. Дарвин ще тържествува, защото като липсват или са намалени до минимум преките контакти, поколенията ще се изграждат без стимула, великия стимул на конкуренцията. Ще растат под напора на контрола: родителите винаги ще могат да наблюдават децата си (и от това ще се появи своеобразен ангажимент на спокойствието), властите винаги ще могат да се намесят в живота на подопечните си (приучавайки или отучвайки ги от едно или друго). Чакайте… Още не е ли рано за този въпрос? Добре, задайте го, нека прозвучи от вашата уста.

– Какъв е смисълът на всичко това? – казвате вие.

Има ли смисъл във всичко това, питате? Естествено, че ще има. Човекът е такова същество, че може да съществува в паралелни реалности. Този свят, който описвам сега, няма да пречи на онзи, който съществува навън сега. Хората ще се срещат, природата ще си тече, но това ще бъдат други хора, с оформени съзнания по друга матрица, която няма да прави задължителен физическия контакт, ще може да го замества пълноценно (!?) с интерактивния. Аз не знам какви ще бъдат онези хора. Но със сигурност Дарвин ще бъде заменен от някой Ню Дарвин, който ще формулира принципа на този вид съществуване. (Може би принципът на конкуренцията ще съжителства или ще се заменя от принципа на конференцията?) Защото нека не забравяме: Дарвин формулира теорията си, наблюдавайки цялата гама на живата природа, за да я предложи и по отношение на човека. Обаче човекът е доказал, че освен млекопитаещо, тоест вид бозайник, е и виртуален, тоест може да гради паралелна реалност – и физическа, и метафизическа. Човекът е за нашата планета единствената жива твар, която може кардинално да влияе на живота в нея, да видоизменя, да руши естеството и все заради творческата стръв, заложена във и заради интелекта му.

И наистина. Човекът е крехък. Едно прекъсване на тока го изтръгва от новата му виртуалност. Той е зависим от произведенията си и горивото им. Човекът е косъм – в косата, сред другите косми, е голяма прическа (сила), но изтръгнат от скалпа, е беззащитен. И когато някой ден скалпът оплешивее… Недай боже.

Днес отново  ще ви разкажа една фантазия.
България е страна със странен, за останалия свят, народ.
Тук се тестват различни варианти на управление. Успешно.
Ние сме направили много първи крачки за човечеството.
Първата демокрация е България .

…
Защо мисля, че ще има глобален мир ?
Защото добре уредените държави ще се уговорят да изпращат в  Африка и Близкия изток своите затворници.
Всяка присъда повече от 10 години може да се лежи в затвор или да се отработи в държава с ужасно политическо управление.

Там, за да оцелеят тези хора ще създадат групи, семейства, Фирми, Партии, както искате го наречете.
И ще управляват в името на Проекта.
Така ще намалеят социалните разходи в основните държави от Проекта.
По този начин ще има голямо прочистване , но ще се извърши с разум. До колкото е възможно в тази работа да има разум. По време на война умира всеки.
Търси се възможност да умира предимно неподходящият – неприспособимият.
Качествените хора ще стават все по-търсени и уважавани.
Това е причината да няма война толкова дълго време на Земята.
Не бяха намерили начин за съхраняване на качествените хора по време на война.
Проектът се развива.

Огледайте се