На по-късен етап всички болести ще бъдат лекувани само с медикаменти, като хапчета, кремове, отвари, лазарна терапия, биоенерго терапия, хомеопатия.

Например, ако пациент има тумор, независимо в кой орган, няма да бъде опериран – ще приема определени отвари пер орално, и те ще унищожават карцинома.

Ако пациент има язва – няма да бъде срязан, а ще приеме такива средства, които ще затворят получената язва.

Диагностиката ще става само със скенери. Затова ще бъде съвършено точна.

Така постепенно болестите ще изчезнат. Човек в далечното бъдеще няма да боледува, а когато дойде време да напусне този свят, то ще става леко и спокойно, по време на сън.

Нищо не ни пречи да контактуваме едни с други, както до сега, но не е нужно да се обединяваме, защото така ще се обезличим. България си е на българите, Гърция на гърците, Турция на турците. Всеки, ако няма основателна причина, да си живее в собствената страна.

Можем да работим по общи проекти, ако сигурността на Балканите е застрашена, всички ще се включват в защита.

Природният и исторически туризъм ще продължи да се развива активно. Но всеки жител на Балканите трябва да се грижи за своята националност, култура, опазване на собствената история.

Защото ние живеем на Балканите, но сме идентични и тази идентичност трябва да се запази. Караме еднакви коли, обзавеждаме се с еднаква техника и мебели, носим сходни дрехи, имаме различни черти в манталитетите. Носим доста негативи. Ако направим обединяване, няма да променим към по-добро нашите разбирания за живота. Това може да стане ако се обединим със западноевропейците – така нашият южняшки хаос и темперамент ще бъде облагороден от северните дисциплина и ред. Техният по-сдържан манталитет ще бъде стоплен от южните емоции. Това вече е гаранция за успех!

Докато не се научим да не сме такива егоисти. А прогнозата за 2060 година – тя вероятно няма да е от най-слънчевите.

Нашите фантазии ще спасят ли света или ще го погубят?

Какво мислите по този въпрос? Към какво се стремим – към по-добро бъдеще или мислим само за себе си, как да направим далавера и как да имаме изгода от вършената работа? Някои излизат по медиите и казват ,че са патриоти, че вършат добро за страната ни. Нима открадването на милиони и правенето на далавери на гърба на бедните е патриотизъм,  много се съмнявам. Никой не прави добро за обществото. Това не е чак толкова фатално , фаталното е ,че който иска да прави добро за обществото го наричат „луд и ненормален“. Как ще вървим към по-добро като мислим така? Първо трябва да се променим ние, за да тръгнат нещата към по-добро.

Колкото повече пари имат – толкова по-значими се чувстват някои хора. Една максима твърди: „Това, което не се купува с пари, се купува с много пари.”

За пари стават убийства. Роднини се избиват за наследства.

Избиват животните за ценни кожи или месо – тигри, лъвове, делфини, китове.

За пари секат поголовно дърветата и унищожават флората и екологичното равновесие.

Развитие на хазарта.

За пари тровят децата ни с наркотици.

За пари се проституира.

За пари се развива порно индустрията.

За  пари ни лъжат по пазарите и ни пробутват некачествени стоки.

За заплата работа започват не кадърните, а онези с огромни връзки.   

С пари човек може да си вземе изпити или купи диплома.

Лекари и адвокати  „претупват” своите пациенти и клиенти,  защото само се стремят да им вземат средствата.

Лъжесвидетели могат да вкарат невинен в затвора и да оневинят виновен.

Срещу пари не се налагат глоби при нарушения.

Чрез рушвети човек може да се издига в обществото или професионално.

Производителите произвеждат некачествени стоки с добър външен вид, които бързо се повреждат /ел. уреди/ или лесно се чупят, за да  купуват потребителите по-често. Но да носиш уред 4-5 пъти на сервиз, докато е в гаранция е просто губене на ценно време, което може да се използва за други дейности.

Правим се на сноби. Разполагам с много пари, нося маркови дрехи, карам скъпа кола, летувам в скъп курорт, значи съм „голяма работа”.

Това е само малка част от многото примери, които са базирани на действителността до сега.

От липсата на пари произтичат други негативи:

Кадърни хора не могат да получат образование.

Деца не могат да учат рисуване, музика и други специалности, които се нуждаят от скъпо струващи инструменти, материали и пособия.

Умни деца с бедни родители не могат да пътуват в чужбина и да тренират езиците, които са учили, защото не могат да си платят престоя навън.

Хора не могат да бъдат лекувани.

Няма достатъчно направления за специалисти.

Болниците изпитват недостиг на модерна техника за лечение и лекарства.

Закриват болнични заведения.

Например в българските болници има недостиг от здрави и силни мъже-санитари. Те са нужни, защото има по-тежки пациенти, но заплащането е недостатъчно. Дори един мъж да желае да упражнява такава професия, то малките доходи го принуждават да си търси работа в сферата на строителството например. Така страдат пациентите, техните близки и жените санитарки, които трябва да вдигат тежките пациенти.

Има болни, стари хора, инвалиди, които се нуждаят от специални грижи. Имаше програми към Агенцията по заетостта за лични асистенти, но през 2010г., поради липса на средства, отпуснатите бройки са абсолютно недостатъчни. Близките на такива хора не са материално обезпечени, за да наемат персонал за своя сметка.

Много са принудени да просят.

Хора губят жилищата си, ако не могат да си погасят кредитите.

Деца проституират.

Крадат, за да оцеляват.

Родители изоставят децата си.

Поради ниските доходи много кадърни учители и педагози напускат учителската професия и заемат по-добре платени длъжности. Учениците страдат от липсата на своите отлични преподаватели и педагози.

За да пестят от заплати и осигуровки, работодателите товарят своите служители с повече задължения – по малко по численост персонал – повече ангажименти.

Има нужда от служители, които да работят определени неща, но поради липса на средства,  работата остава несвършена.

Образовани хора са принудени да работят нискоквалифициран труд, за да могат да оцеляват.

Има хора, които имат желание да работят нещо, но поради липса на щат и средства, те остават без работа, не могат да правят това, което обичат или искат.

Млади хора с образование, които искат да учат някаква професия – например юристи, счетоводители, педагози, библиотекари не могат, защото няма свободни работни места, няма средства да бъдат назначени на граждански  договори, за да се учат.  В частния сектор не ги искат, защото това допълнително утежнява фирмените разходи.

Млади, образовани и кадърни хора напускат България, за да търсят по-добра реализация в чужбина и държавата губи ценен човешки потенциал.

Парите в ръцете на подходящите хора

Много пари, притежание на някой стойностен човек ще бъдат оползотворени стойностно – ще направи бизнес и ще разкрие нови работни места, ще бъде спонсор, ще направи фондация за подпомагане на нуждаещи се и др.

Парите в ръцете на неподходящите хора

Ще ги харчат за скъпи материални блага – коли, почивки, хазарт, барове.

Ще ги разходват единствено и само  да следват модните тенденции – това, обаче не е смисълът на един човешки живот.

Бъдещето:

Няма да има пари. Няма да се плащат заплати и осигуровки. Ще се държи на качествено свършената работа и на отговорността. Хората няма да си вземат болнични, защото не искат да работят или да си увеличават броя на отпуската. Никой няма да е длъжен да прави нещо, което не му е интересно или не го вълнува.

Няма да има фиксирано работно време от 8 часа по кодекс. За всеки 1 отработен час за дадена професия ще има фискирани бонус точки, които ще се начисляват. Всеки човек ще си прави сам сметка колко часове на ден, колко дни в седмицата и в месеца да работи. Бонус точките /б.т./ се начисляват само за стойностна работа. Ако някой произвежда и пласира наркотици, никой няма да му начисли б.т. Ако се занимава с порно индустрия – никой няма да му начисли б.т.

За всяка свършена работа,  всеки човек ще получава бонус точки /б.т./, които ще изместят парите.  Например една медицинска сестра ще получава 500 бонус точки. С този доход от 500 бонус точки ще може да си плати тока, водата, да си закупи храна и други материални блага.

Всеки човек, който иска да прави нещо, ще може да го прави. Ако например в една библиотека има 10 нови лица,  желаещи да работят там – ще могат. Ако персоналът стане с твърде голяма численост, ще се прилагат гъвкави схеми, ще се увеличи работното време.

Ако в една фирма 10 новозавършили младежи искат да работят, за да усвоят професията на счетоводител, ще им се дава шанс да го правят.

Това дава възможност всеки да търси и намира себе си и това, което умее да прави и желае да прави. Но никой няма да се съобразява дали има средства или не, дали има щат или не.

Няма да има възраст за пенсиониране. Всеки човек, който се чувства жизнен да прави нещо, ще го прави за удоволствие. Жена на 80 години, която може да плете или да прави сладкиши, ще ги прави и ще получава бонус точки. Мъж на 75 години, който е здрав, може да гледа пчели, животни, да се занимава със селскостопанска дейност. Но възрастните хора могат да бъдат актьори, писатели, музиканти, архитекти, лекари.

Няма да има данъци, които реално да бъдат плащани. Ако в един град живеят 20 000 души и за един месец те имат средно по 1000 бонус точки доход – 20 000 000 бонус точки.

Ако има 20 фирми с печалба от 10 000 бонус точки = 200 000 бонус точки. Печалбата на 1 фирма е количеството произведена качествена продукция.

100 % от всички доходи на фирмите и лицата се явяват доход и за общината. Но никой няма да плаща от своите бонус точки.

Общинската собственост – пътища, летища, плажове, болници, училища, пожарни, за които са необходими  материали за поддържане и ремонтиране, ще разходват тези фиктивни бюджети.

Общината ще се грижи за онези хора, които нямат близки и не могат да работят нищо, за да си получават б.т. – ще има достатъчно домове и старопиталища.

Частните предприятия ще се издържат по същия начин. Но заплатите няма да бъдат разход за фирмата.  Печалбата за една фирма ще бъде само количеството произведени качествени стоки или услуги.

За издръжка на държавната собственост – президентство, служби по качество, национални стадиони, национални музеи, галерии, олимпиади и др. ще се отпускат по  10% от общинския бюджет например. Така всяко населено място, според своите доходи, ще може да допринася за просперитета на цялата държава.

Фирмите и институциите няма да разходват никакви бонус точки за сгради, машини, съоръжения, суровини, патенти и др. Те ще могат да получават колкото им е необходимо под формата на активи и запаси.

Комисия по качеството – орган с огромно значение. Той ще следи дали това, което се предлага на пазара е качествено и направено според всички технологични изисквания. Службите по качество ще бъдат безкомпромисни към лошото качество. Ако технологията за 1 кг сирене изисква определени параметри и срокове, те ако не бъдат спазени, имаме нарушение. Най-голямото унижение ще бъде ако предлагаш ниско качество на продукция или услуга, ако комисията по качество ти забрани да упражняваш една дейност, е голямо наказание и унижение.

Значение:

Няма да има бедни.

Няма да има гладни  и недохранени хора.

Няма да има хора, насила принудени да правят нещо, за да се издържат.

Няма да има подкупи.

Няма да има висока доза на нитрати в храните, няма да има нискокачествена продукция.

Няма да има непристойни и ниско морални занимания, защото никой няма да им начисли бонус точки.

Няма да бъдат укривани доходи.

Всички, които правят нещо,  ще имат бонус точки. Ще се държи на истинския авторитет, качество, знания, умения, способности.

Няма да се правим на сноби – всеки ще бъде себе си. Ако искам да почивам в скъп курорт - ще го правя, ако искам да почивам на палатка – също.

Няма да има съкращаване на работна ръка.

Ще има много културни институции, които ще работят активно, а сега трудно, поради липса на средства за щат и облекло, материали и др.  - музеи, оркестри, театри. В 1 театър може да има по 5 души на представление, но това няма да  рефлектира върху дохода на актьора.

Ако в едно населено място съществува  желание за 10 театъра,  които си имат програма и тя си върви редовно, те ще съществуват. Дали ще има 1 зрител или 100 на представление, зависи от актьорите, от постановката, от интереса. Но всеки, който иска да играе, ще може.

Няма да има райони без лекари, без аптеки, без магазини, особено в малките населени места с по 100-тина  възрастни човека.

***

На 10-и декември 2060 година беше отбелязан един щастлив юбилей. Тогава преди 50 години световните лидери, събрани в мексиканския град Канкун, подписаха „Глобален договор за спасяване на планетата“ – документ, в който всяка държава си постави обвързващи цели за борба с климатичните промени. Как след провала в Копенхаген преди година в Канкун се стигна до такъв пробив? Някои се шегуваха, че най-вероятно жаркото мексиканско слънце просто е бил по-добрият декор за преговори за глобалното затопляне от студения Копенхаген. Каквато и да е била причината обаче, важното е, че в Канкун преди половин век световните лидери успяха да се обединят пред общите предизвикателства. На конференцията бяха договорени амбициозни, но постижими цели за намаляване на емисиите на парниковите газове, беше изготвен нов механизъм за глобална търговия с тези емисии, беше създаден фонд за подпомагане на засегнатите от промените държави. Днес, петдесет години по-късно, песимистичните сценарии за последствията от глобалното затопляне са избегнати, а климатичните промени вече не представляват проблем, а възможност, която роди много нови еко-индустрии, разкри милиони работни места и оцвети световната икономика в зелено.
Земята, макар и с няколко градуса по-топла, все още беше едно нелошо място за живеене.

П.П. Според мен някой от вас ще има този живот.

Деница Балинова 12г.