На по-късен етап всички болести ще бъдат лекувани само с медикаменти, като хапчета, кремове, отвари, лазарна терапия, биоенерго терапия, хомеопатия.

Например, ако пациент има тумор, независимо в кой орган, няма да бъде опериран – ще приема определени отвари пер орално, и те ще унищожават карцинома.

Ако пациент има язва – няма да бъде срязан, а ще приеме такива средства, които ще затворят получената язва.

Диагностиката ще става само със скенери. Затова ще бъде съвършено точна.

Така постепенно болестите ще изчезнат. Човек в далечното бъдеще няма да боледува, а когато дойде време да напусне този свят, то ще става леко и спокойно, по време на сън.

Ние няма да се променим до 2060 година, ще си останем същите идиоти, които искат да имат всичко и гледат само на тях да им е добре. Може би вече напълно ще забравим какво е да си човек, какво е да обичаш, да плачеш, да се радваш и да се смееш. Защото ние сме „най-великите“ и трябва да сме над всичко. Не, такава промяна няма да има – ще има просто „край“. Не такъв, какъвто е представен по филмите, в библията и т.н. - а край на истинския човек. Защото той ще „умре“, ще се загуби из машини и боклуци, но вече ще е късно и грешката няма да бъде поправена… Ако днес не се погрижим за утре, след 50 години това утре ще е различно – неприветливо и тъмно. Но вече ще е късно… прекалено късно.

Нищо не ни пречи да контактуваме едни с други, както до сега, но не е нужно да се обединяваме, защото така ще се обезличим. България си е на българите, Гърция на гърците, Турция на турците. Всеки, ако няма основателна причина, да си живее в собствената страна.

Можем да работим по общи проекти, ако сигурността на Балканите е застрашена, всички ще се включват в защита.

Природният и исторически туризъм ще продължи да се развива активно. Но всеки жител на Балканите трябва да се грижи за своята националност, култура, опазване на собствената история.

Защото ние живеем на Балканите, но сме идентични и тази идентичност трябва да се запази. Караме еднакви коли, обзавеждаме се с еднаква техника и мебели, носим сходни дрехи, имаме различни черти в манталитетите. Носим доста негативи. Ако направим обединяване, няма да променим към по-добро нашите разбирания за живота. Това може да стане ако се обединим със западноевропейците – така нашият южняшки хаос и темперамент ще бъде облагороден от северните дисциплина и ред. Техният по-сдържан манталитет ще бъде стоплен от южните емоции. Това вече е гаранция за успех!

Младият човек все още не е придобил онази интуиция, с която да подбира и да се обгражда само с онези хора, които му носят истински душевен комфорт. Това трябва да бъде двустранен процес /аз съм добре и хората до мен също/. С напредване на възрастта и увеличаване на житейския опит, човек започва да вижда много неща, но пък вече е много късно. И така  - пропиляни животи.

С възрастта много хора осъзнават, че не сексът е най-важен в едно семейство, а грижата и отговорността за членовете и тяхното благоденствие.

Затова ще живее любовта, онази сила, която свързва родители и деца, приятели, хора с еднакви идеи и възгледи. Това е бъдещето! Истински чувства между хората, които се харесват. Сега сме принудени да понасяме онези, които не са ни симпатични или ни отблъскват по някакъв начин. Тогава хората, които се привличат, ще контактуват заедно, а хората, които се отблъскат няма. И никой няма да се чувства наранен, оскърбен или обиден, че някой не го харесва. Няма да има и лицемерие, което е израз на принудата да бъдем заобиколени от хора, които не ни допадат, но пък имаме интерес от тях.

В бъдещето ще останат само прекрасните неща. Нали вече навлизаме в Ерата на духовната еволюция, а тя без любов не може да се реализира.

Макар, че според някои хора брак не се сключва, за да се правят деца, а за да си намери човек партньор, с когото да се чувстват заедно добре, да се подкрепят и да се дърпат взаимно, когато попаднат в трудни ситуации, все още битува разбирането брак – деца. Именно бракът като юридическа и социална единица има за цел да защитава материалните интереси на децата. Много хора казват, че един подпис семейство не прави.

Как ще продължи животът в далечното бъдеще, никой не може да каже. Дали ще има секс или не, дали ще се раждат деца или ще ги купуваме от магазини, няма значение. Важното е, когато имаш дете или партньор в живота, да се грижиш за него с желание, а не по задължение или да бягаш от задължение.

Но бракът като такъв, какъвто го познаваме днес няма да съществува.

Докато не се научим да не сме такива егоисти. А прогнозата за 2060 година – тя вероятно няма да е от най-слънчевите.