2060

През далечната 1895г. на първата прожекция на филма „Пристигането на един влак” на братя Люмиер, публиката панически се разбягала, защото хората се изплашили, че влакът от екрана ще ги блъсне. Това по някакъв странен ироничен начин се превръща в метафора на филмовото изкуство.Киното винаги балансира между реалността и илюзията – то хем пресъздава света, хем измисля нови паралелни светове. Разбира се, това се отнася до известна степен  за всеки друг вид изкуство, но за киното важи с пълна сила. Просто защото киното е най-синкретичното от тях– смесица от литература, музика, танц, рисуване, всичко.

Но да се върнем на влака от филма на братя Люмиер. Киното връхлита живота на хората като товарен влак и след него вече нищо не е същото. Киното поставя началото на нов вид изкуство, което използва като партньор технологията. Изкуство и технология вървят ръка за ръка – като ин и ян, като двете страни на една и съща монета. Нека не забравяме все пак, че киното е рожба на технологията – без нея то щеше да си остане мъртвороден неосъществен проект.

И докато киното в зората на неговото развитие – от черно-белите неми филми на Бъстър Кийтън и Чарли Чаплин, разчита преди всичко на изкуството и после на технологията, то днес нещата стоят по съвсем различен начин.

Технологията изпреварва изкуството – премазва го като онзи влак от филма на братя Люмиер и сякаш за него вече няма място нито на големия, нито на малкия екран.

Каква е моята прогноза за киното през 2060?

Наистина не знам дали изобщо това, което ще се гледа от публиката тогава,  ще може да се нарече кино. Защото технологиите със сигурност ще са превзели и най-скришните места, на които изкуството все още успява да се скрие – някъде там, в ъгъла, уплашено, че ще го блъсне онзи високотехнологичен влак на специалните ефекти, 3D анимацията и не знам още какво.

Миналата седмица гледах „Аватар”, за който четох в пресата, че бил истинско епично 3D приключение. Е, сложих си специалните очила и се приготвих за приключение. Само, дето приключението не се състоя. Разбира се, цветовете бяха красиви, визията перфектна – можех да се пресегна и да докосна Сигърни Уийвър, чудовищните свръхтехнологични самолети сякаш летяха на милиметри от лицето ми и перките им можеха да ме одраскат по скулите …

Но това според мен не може да се нарече изкуство.

Затова моята прогноза за киното през 2060 е следната:

-         През 2060 година няма да има кино – или поне киното няма бъде изкуство. 

-         Във филмите след 50 г. ще участват и зрителите – в този смисъл влакът на братя Люмиер наистина ще успее да блъсне публиката.

-         Всеки отделен зрител ще може свободно да си купи специално облекло и маска и буквално „да влезе” във филма.

-         През 2060 няма да има киносалони – филмите ще се гледат само в домашни условия. Всеки средностатистически дом ще разполага с необходимата техника – очила, облекло или каквото там е необходимо.

-         През 2060 всеки зрител ще бъде и актьор – професионалните актьори просто ще го направляват и ще му партнират. Представете си само поредния епизод на „Индиана Джоунс”, в който вие обличате специален екип и буквално влизате във филма и партнирате на главния герой. Представете си как играете рамо до рамо с Брад Пит или Анджелина Джоли.

Това е моето скромно предвиждане. Киното като синтез между изкуство и технология ще изчезне – технологията ще удържи разгромна и безапелационна победа.

Онази уплашена публика, разбягала се панически от приближаващия се на екрана влак, ще се окаже пророчески права.

Да, влакът наистина ще я блъсне – същата тази публика, само че век и половина по-късно.

Какво ще бъде киното през 2060? – елементарно, Уотсън  Това ще бъде кино, блъснато от влак.