Изтегли книгатаВ една далечна галактика…
…едва през 2160 година открита, но вече ‘видяна’ от Джеймс Камерън (внук на този, за когото си мислите в момента) прави почти уникален за 2060 година филм, представящ едно футуристично-безумно племе, което се нарича „Булгар“.
То е с необичаен за никоя позната епоха характер и история – живее не в дупки, стъклени домове или кораби, ами в грозни сиви бетонени обекти, всеки един от тях различен, но твърде грозни и отблъскващи и сякаш готови да се срутят при някой сблъсък с дори малък астероид.
Но Камерън продължава да разказва за народа „Булгар“. Според теорията му те притежават прекрасна природа, която обаче явно не им е нужна и те правят сложни бартерни сделки с непознати методи (на местен език са познати две думи – „зам’нка“ и „к’рупцийк-ка“) Явно техният странен стремеж е да унищожат земите си и да построят нови и нови сиви обекти, очаквайки демографски ръст, но поради масово умопомрачение, породено от липсата на продукти и лидерски разногласия, около една четвърт от „Булгарите“ заживяват нов живот в по-близки галактики. Тук те извършват нископлатени работи като да търкат пода на „Хилядолетния Сокол“ в Лувъра или се грижат за възрастни хора, сред които заслужилата артистка Лили Иванова.
И още едно нещо се набива на очи в племето „Булгар“ – в него всеки иска ‘да му в добре’, но ако не може, то поне на другите да им е по-зле. Към това се прибавя и чертата всеки член на племето да обвинява вожда си за всичко лошо, което му се случва (като например за откраднатите гуми на неговата четириколка), но ако нещо хубаво се случи – то със сигурност причината е само и единствено в него.
Филмът на Камерън печели награда след награда, а причудливото племе Булгар си е все същото…
