2060

Законът за Забрана на Чалгата бе отменен с указ на президента* на 29 януари 2047-ма година, предадоха осведомителните агенции. Нормативният акт, който 30 години диктуваше музикалния репертоар на радиостанциите, телевизиите, заведенията и концертните зали, бе обявен за нищожен с официална пресконференция на „Дондуков 2”.„Смятам, че през последните години българите доказаха, че вече могат и сами да определят музикалните си вкусове, без това да пречи на нормалното им човешко развитие”, каза държавният глава специално за повода в обръщение към нацията. „Изминалите години на преход бяха тежки. Сигурен съм, че дори и днес има хора, които изпитват носталгия по чалгата, но мнозинството от гражданите вече осъзнаха безспорните предимства на рока и това ни дава надежда”, допълни президентът.
„Това е един добър ден за българската естрада”, коментира веднага след пресконференцията певицата Лили Иванова. Според нея сега, когато законовата забрана за композиране и изпълнение на чалга отпада, щял да проличи истинският талант на естрадните изпълнители. „Много колеги и приятели певци, включително и аз, се притеснявахме, че Законът може да открие чалга елементи в някои от хитовете ни. За това през последните две-три десетилетия дори аз сведох репертоара си до минимум. Сега обаче ще продължава да пея”, изтъкна естрадната прима.
Противно на очакванията в Перник и Димитровград не се състояха тържествени шествия по повод отмяната на Закона. В Любимец обаче, доволен от отмяната ентусиаст, е минал по главната в Голф Двойка със свалени стъкла и надут до край касетофон с архивно изпълнение на Ивана. В Брезник, където предварително имаше обявен митинг-заря под надслов „България се връща към корените си – Чалга форевър”, на площада в града се събраха едва десетина души. Организаторите търсиха обяснение за провала си в изсипалия се пороен дъжд.
„Законът за Забрана на чалгата” бе приет от народното събрание още през 2017 година, след вълна от протести срещу последствията от негласното официализиране на поп-фолка, започнало още при управлението на Бойко Борисов. Първите обществени реакции дойдоха през 2012, когато след изключителния си рейтинг във Vip Брадър 7, Андреа стана водеща на централните новини по Нова Телевизия, Преслава и Галена получиха свои собствени шоу програми в bTv и TV7, а Емилия оглави редакция „Забавни и музикални предавания” на БНТ. Първите по-сериозни анти-чалга брожения се появиха две години по-късно, когато Министерство на образованието одобри нови ученически униформи – къса черна ластична пола, черно бюстие и златен кръст за момичетата и втален панталон, бял потник и ланец за момчетата. Подтиснати, че децата им няма да изглеждат добре в междучасията с новите униформи и след серия тематични предавания в „Горещо”, много майки подариха на дъщерите си пластично уголемяване на бюста за първия учебен ден. По-бедните родители пък се оплакваха, че децата им са поставени в неравностойно положение, щом като ходят на училище само с едни подплънки.
В основата на организирания протест срещу чалгата застана форумът bg-mamma, който през зимата на 2015 събра на площада пред Централна гара майки, чиито деца отказват да ходят на училище, защото там всички им се подиграват, че четат книги.
Към протеста на майките се присъединиха и привърженици на естествените бюстове от няколко екологични организации, както и синдикатът на барманите и сервитьорите от фалиралите рок-клубове. Шествието разкъса полицейския кордон пред отдавна забранения за демонстрации площад „Цар Освободител” и отправи исканията  си директно към парламента. От другата страна на площада имаше и контра-митинг от таксиметрови шофьори, служители от „Топлофикация” и футболни фенове, но до кървави сблъсъци тогава не се стигна. Няколко дни по-късно след непрекъснати протести, в парламента бе внесен текст, който позовавайки се на Европейската Конвенция за правата на човека, забрани композирането, записването, изпълнението и излъчването на чалга на територията на България. В продължение на 30 години законът бе прилаган изключително строго, припомнят информационните агенции.

* Бележка: През 2050 година България е президентска република и законите само се предлагат от парламента, но се одобряват от президента, а за отмяната им е достатъчен акт от държавния глава.